Леки юридически размисли за фотографите любители

Понеже навсякъде в интернет и социалните мрeжи се показват какви ли не снимки, ето малко материали за размишление, за всички хванали фотоапарата или смартфона.
Преди да натиснем спусъка и да публикуваме дадена снимка във Фейсбук, е добре да имаме идея за това кого снимаме, имаме ли право да го правим, а също така или пък дали някой има право да използва снимката ни, без нашето знание и т.н. Тук са нахвърляни основни моменти от българското законодателство, касаещо авторските и сродни права. Темата е доста обширна, но може да ни даде отправна точка, дали трябва да търсим съвет от специалист за някакъв определен казус.

Например аз съм фотограф любител и снимам къде каквото видя – от красиви залези, през хора, наслаждащи се на красивия залез, до тортата, която направих снощи и исках да се похваля с нея във Facebook или Instagram. Кой обаче има права върху снимките, които правя, и може ли някой, когото съм снимал/а, да претендира, че има права върху тях?

Кои снимки са обект на авторски права?

Обект на авторски права могат да бъдат:

  • фотографските произведения или т.нар. снимки;
  • произведения, създадени по начин аналогичен на фотографския, т.е. снимки, направени с мобилен телефон, камера, дрон).

Кой е автор на снимката?

Със заснемането на снимката аз ставам неин автор. Ако съм оставил някакъв индентифициращ знак върху снимката, като например моето име, инициалите ми или подпис, то за автор също ще бъда определен аз.

Възможно е аз да си остана автор на снимката, но да реша да преотстъпя правото си на друго лице, с което ще сключа договор да използва моята снимка. Това лице ще бъде носител на авторското право върху моята снимка, като то има възможност да я ползва без да плаща.

Трябва ли ми съгласието на лицето, което снимам?

Когато правя портретна снимка на някого, то аз също съм неин автор, но трябва да съм наясно, че за заснемането трябва да имам съгласието на човека, когото снимам.

Това съгласие не е нужно в няколко случая:

  • когато съм направил снимката в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място (снимка на министър председателя по време на посещението му в Германия);
  • изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събитие, шествие или пейзаж;
  • изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира (снимка на модел).

NB! Правата, които притежавам върху снимката ми, могат да бъдат имуществени и/или неимуществени, като аз съм автор на снимките, докато съм жив и 70 години след смъртта ми

Възнаграждение или свободно използване на снимките?

Ако съм предоставил снимката на някого да я ползва (продал/а,  дал/а съм я под наем или е направена изложба на мои снимки на Моста на влюбените в гр. София например), то важно е да знам, че имам право да получа възнаграждение за това

Възнаграждението може да се определи като част от получените приходи, фиксирана сума или по друг начин. Ако имам установена фиксирана цена и се окаже, че приходите са по-големи, то мога да искам увеличение на възнаграждението си.

В някои случаи се допуска свободното използване на снимките без да давам съгласието си и без да получа възнаграждение. Например направил съм снимка на картина на известен художник или когато се използват снимките ми в научни статии, учебници, списания.

Ами ако имам сключен трудов договор?

Ако работя като фотограф и имам сключен трудов договор с модна агенция например, то трябва да знам, че автор на направените снимки съм аз, а модната агенция като мой работодател има право да ги използва. Важно да знам е, че тя може да използва снимките ми само за “обичайната си дейност” (например за рекламни цели), без да иска моето разрешение или да ми дължи допълнително възнаграждение. В трудовия ми договор обаче може да е уговорено, че ще ми се плаща и допълнително.

Използвайки снимките, които съм направил/а, за реклама в модно списание, то агенцията генерира приходи. Възнаграждението ми може да е % от приходите от снимките, фиксирана сума или да сме уговорили нещо друго (например да ми се плаща на месец).

Ако установя, че агенцията получава доста повече за моите снимки от това, което сме се уговорили да ми плащат, то може да поискам допълнително възнаграждение.

Как да защитя авторските си права?

Някой се е сдобил със снимките ми без моето съгласие и ги е използвал, за да направи календар, или ги е публикувал в известно списание. Какво мога да направя в този случай?

  • мога да търся обезщетение за нанесени вреди;
  • мога да искам само да се установи неправомерното използване на снимките ми;
  • мога да искам да се спре неправомерното им използване или да се забрани извършването на дейността, която представлява неправомерно използване (в случая отпечатването на календара или списанието); 
  • мога да искам да се изземат и унищожат календарите или списанията, както и негативи, матрици, клишета и други подобни, които възпроизвеждат снимките ми;
  • мога да поискам да се наложат обезпечителни и привременни мерки и да се предотврати използването на снимките ми;
  • мога да подам сигнал до Министерството на образованието и културата, което ще направи съответна проверка, ще установи дали има нарушение и ако е така ще санкционира нарушителя.

Санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителя, са:

  • принудителни административни мерки, които имат за цел да предотвратят или спрат нарушението, както и да предотвратят или отстранят вредните последици от него;
  • глоба или имуществена санкция в 2 хил. до 20 хил. лв, като снимките, независимо на кого са, се отменат в полза на държавата и се предават за унищожаване на органите на МВР.

Законът ми дава възможността да търся и наказателната отговорност на лице, което използва снимките ми без да съм дал своето съгласие.

Тъй като имам различни възможности и различни средства за защита на авторското си право, най-добре е да се консултирам с адвокат, който да разгледа моя случай и да ми даде съвет какво да направя.

  • Източници

    Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП):

    чл. 3, ал. 1, т. 7  относно обектите на авторски права;

    чл. 5, изр. 1 и 2; чл. 6, ал. 1  – относно понятията за автор и носител на авторски права;

    чл. 13, ал. 2 – относно съгласието за фотографиране и кога то не е необходимо;

    чл. 15, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 27  – относно имуществените и неимуществените права върху авторски права; относно живота на авторското право също;

    чл. 18, ал. 2, т. 2 и 6; пар. 2, т. 4 – относно възнаграждението за направена снимка;

    чл. 36, ал. 1; чл. 38, ал. 1 и 2  – относно размера на възграждението;

    чл. 24, ал. 1, т. 3, 6, 8 и 9 – относно свободното използване на снимки;

    чл. 41, ал. 1,  2 и 3 – относно снимка, създадена по трудово или служебно правоотношение;

    чл. 94, ал. 1 – 4 – относно иска за обезщетение на причинени вреди;

    чл. 95, ал. 1, т. 1, 2 и 3 – относно други видове искове, които могат да се предявяват;

    чл. 96а, ал. 1 – относно възможността за налагане на обезпечителни и привременни мерки;

    чл. 96е, ал. 1 – относно възможността да се наложат принудителни административни мерки;

    чл. 97, ал. 1, т. 10; чл. 98, ал. 1 – относно възможността да се наложат наказания глоба или имуществена санкция.

    Наказателен кодекс (НК):

    чл. 172а – относно възможността да се търси наказателна отговорност.

    По материлаи от pravatami.bg

(Visited 201 times, 1 visits today)

Leave A Comment